Блогът на Любка Николаева

[gallery]Измина една година и половина от раждането на Йоана и ето че почти на шега бях вече бременна. Бяхме с приятели в Албена когато разбрах че ще ставам отново мама. За всички около мен беше голяма изненада дори и за самата мен, но това не ме притесни ни най-малко, тъй като бях подготвена психически от таткото че иска да има поне три деца. Въпросът бе следният как да се организирам така, че да се справям с ангажиментите ми свързани с моята работа както в Еконта така и в детският магазин. Но да ви кажа честно че нищо не измислих, то всичко си идвало когато му дойде времето. Прекарах една много лека бременност, от първият до последният ден. Бебчето си го носих както при първата бременност седалишно, голямо и ми предстоеше отново секцио. Това не ме плашеше, защото вече бях минала по този път, а нас хората ни е страх от неизвесното. Как протече самото раждане ще прочетете в следващият пост.

Ето, че отново съм на линия приятели, и този път мисля да не ви оставям за такъв дълъг период от време. Причината ми бе основателна, изкарах една лека бременност /до последно на работа/ и на 29.03 станах за втори път майка на прекрасна дъщеря Димана. Не се сдържах много и още на 05.04 изкарах 3ч. в Еконта, това ми се отрази много добре, тъй като ме беше обзела след родилна депресия. Сега вече съм добре, ходим по разходки два пъти на ден, Йоана и Димана са мнoго послушни и ще имам възможност да ви разкажа в няколко поредни поста как протече раждането и всичко около него.